За Белослав

Дата на публикуване: 14.03.2013 08:44

Община Белослав се намира в югоизточната част на Североизточна България и в източната част на Варненска област.
Разположена е върху 60.1 кв.км. от двете страни на плавателния канал , свързващ Варненското и Белославското езера. Граничи с общините Аврен, Девня, Аксаково и Варна.
Общината е съставена от 4 населени места - с. Разделна , с.Езерово , с. Страшимирово и гр. Белослав.
Релефът е равнинно-низинен, със средна надморска височина 74 м..
Климатът е умерено -континентален с преобладаващо влияние на Черно море, средната годишна температура е 13.2°С, максимална температура 34.5°С и минимална температура -10°С.
Най-разпространени са черноземните и сивите горски почви. В близост до водните басейни и по течението на реките се срещат алувиално-ливадни почви. Почвеното разнообразие благоприятства отглеждането на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и овощни култури, лозя и трайни насаждения.

Има една дестинация само на 20 километра от Варна, която е малко незаслужено пренебрегната. Това е град Белослав. Най-характерното за града е, че Белославското езеро го дели на две. Ще усетите колко е живописно мястото, още докато чакате ферибота, който ще ви отведе на отсрещния бряг. Заради това, че плавателния канал разделя града на две, някои правят аналог с други европейски градове - наричат го "Малката Будапеща." Един от символите на града е кръста, който се извисява в чест на 71 Белевски полк. В центъра на града се намира другия символ на града -старата стъкларска фабрика, всъщност първата в България. Запазила традициите от 1893г. "ИНХОМ"ще ви представи света на стъклото, като посетите единствения в България Музей на стъклото. Пред вас майстори духачи с лекота ще обработват стопеното до 1200 градуса стъкло и за минути ще изваят красиви форми. Освен възможност за запознанство с реален производствен процес, ще влезете в истинска „замръзнала” стъкларска пещ, оформила причудливи форми и цветове след години работа. Обиколката на музея ще ви отведе в двете изложбени зали събрали минало и настояще. Едната зала предлага на посетителите връщане към спомените с експонати произвеждани в Белослав от 1893 до 1989 година. „Стъклената река” която е разположена в старата производствена част на фабриката, ни отвежда към 2016г. в залата приютила модерното изкуство. Там са показани произведения от стъкло на студенти и техни преподаватели, приели стъклото за своя истинска любов в живота. До защитената местност "Ятата" може да стигнете по черен път. Малко преди началото на града има информационни табели. Дори и в студеното време, ще зърнете стотиците птици, които зимуват на завет в тръстиките и папура. И хората, и птиците, идват тук, заради спокойствието. Толкова е тихо, че забравяме за градската глъч. На подобни места, ако си дадем време да посетим, ще усетим как времето спира. Може би точно това търсят и въдичарите, които бродят понякога из защитената местност. Още един повод да се замислим колко крехко е природното равновесие и как с лека ръка се месим в екологичния ред на планетата. Не винаги обаче тук и било тихо и спокойно. През вековете наоколо се е разигравала не една кървава схватка. Желанието за власт и демонстрацията на сила били напълно естествени за периода на Средновековието. Сурово време, изпълнено с жестокост, несигурност и твърде кратък живот. Спомен от него пази крепостта Петрич Кале - малко след Белослав, в посока Разделна. Проучванията на обекта разкриват една добре запазена фортификационна система със съхранени на места до 2 - 3м. стени и една порта. За съжаление след приключване на разкопките този обект остава забравен. Може да се каже със сигурност, че крепостта, изградена в 5-6 век, е функционирала през ранно-средновековния период, въпреки че следите от това не са много мащабни. Възстановяването на крепостта става през 12-и век. Оттогава има и най-много материал - керамика и монети. Датата, на която е унищожена, е 7 ноември 1444 г. Близо половин век след първите кратки проучвания, това лято археолозите подновиха разкопките – макар и за месец, с ограничен брой хора. Разкрити са основите на църква от 14-ти век и част от некропол. Малко се знае за този обект. Голяма част от сведенията на изследователите на обекта са изгубени през годините. Това е една от последните крепости, които падат под меча на османския завоевател - преди Варна и последната битка на полския крал Владислав Трети Ягело, наречен по-късно Варненчик. Три дни преди 20-годишният предводител на елитната армия да остане завинаги в историята, той води успешна битка тук и я печели. От това, което са открили, археолозите заключават, че тази военна крепост е била добре укрепена, охранявала е проходите към Стара планина, но имала добра видимост и на север. Уникалното при крепостта са тайните стълби, изсечени в скалата. Те са най-бързият начин да се доставят провизии - храна и вода, в случай на обсада. Можело е да се ползват и в мирно, и във военно време. Ако останете край Белослав за повече от един ден, няма да съжалявате! Може да отседнете в хижа „Петрича”. Близо до нея и крепостта е скалният венец над Разделна. Там са местата за по-сериозни тренировки на спелеолозите от Варна, където упражняват различни захвати, както и слизане и качване по отвесна скала, пренасяне на пострадал по тази 40 метрова пропаст... Тук важното е да се мисли само за следващата стъпка, да се пренася тежестта, когато се чувстваш стабилен и... да не гледаш надолу! По скалите над Разделна има маршрути с различна степен на трудност, което дава възможност да катерят начинаещи, както и да тренират по-напредналите в алпинизма. Скалният маршрут над с. Разделна се нарича „Вълчата пътека“ Това е екстремна пътека, която е предназначена за групи без особена подготовка, но пък туроепараторите трябва да са добре оборудвани. Целият маршрут е обезопасен от здрави хватки по скалите. Наблизо се намира и скална ниша от пясъчен варовик с необятна гледка към пъстрата равнина. Тази атракция е оценена отдавна от местната община и е обезопасена със стръмна, но стабилна метална стълба. Имайте едно наум, когато тръгвате и вие по тези или други пътеки със спелеолози. Радостното ви очакване при изкачването може да бъде заменено от екстремно слизане и ускорено сърцебиене. Защото това, което те наричат “разходка”, не е като познатото шляене край брега на морето или реката. Но пък си заслужава! Освен това е толкова близо до Варна и в същото време – толкова различно като преживяване.