Официален интернет сайт
Историческа справка
Дата на публикуване:
02.12.2010 09:36
Според исторически данни селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево.
През ХVІ век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към ХVІІІ век от името е останало само Гебедже.
Селото е преименувано на Белево с вишочайши доклад 3662 от 07.04.1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г.
Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20.10.1981 г..
Празникът на града се чества на 26 октомври /Димитровден/.
Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността „Побити камъни” , където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот.
През енеолитната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга. Първото наколно селище е открито през 1923 г. край село Страшимирово и е познато в науката с името „Страшимирово –І”. Днес вече са установени местата на 10 наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си.
Околността на Белослав била населена сравнително плътно от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко тракийски селища.
Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. Белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ век.
Белославските земи са били заселени от славяни-севери много преди идването на прабългарите. Северите, които обитавали сегашните Белославски земи, посрещнали прабългарите, влезли в контакт с тях и станали едни от първите основатели на новата държава. Присъствието на прабългарите се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Смята се, че прабългарските селища в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно.
По време на византийското владичество по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи.
При тези условия градът-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи.
Южно от сегашния Белослав е имало няколка малки селца-махалички от по 10-15 къщи, които просъществували и в началния период на османското робство, обозначени със сборното име „Махала Крушево”.
През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство. След завладяването на българските земи, османотурската администрация пристъпила и към преименоване на много български села с турски имена. На Крушево било дадено османо-турското име Гебеджи Богазъ, по-късно е отпаднало частичката „богазъ” и е останало само Гебедже, с което е познато по-нататък в историята.
През 40-те години на ХІХ век започва икономически подем.
На 6 октомври 1862 г. е открито първото светско училище тук. Първоначално то се е помещавало в частна къща.
През 1865 г. е построена и първата българска църква в селото. От 1866 г. в църковният двор, дарен от двама местни жители, започва строеж на училищна сграда. Школото е разполагало с две класни стаи и една за учителя. Било изградено от камък и здрав дъбов материал, а на стряхата били поставени двете църковни камбани.
Старата църква и Поповото училище били разрушени в средата на 30-те години на ХХ век. Стената на училището е запазена като част от зида около църковния двор на действащия днес храм “Свети Димитър Солунски”.
През ХVІ век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към ХVІІІ век от името е останало само Гебедже.
Селото е преименувано на Белево с вишочайши доклад 3662 от 07.04.1882 г. и на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г.
Белослав е обявен за град през 1981 година с Указ 2190 от 20.10.1981 г..
Празникът на града се чества на 26 октомври /Димитровден/.
Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността „Побити камъни” , където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот.
През енеолитната и бронзовата епоха е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга. Първото наколно селище е открито през 1923 г. край село Страшимирово и е познато в науката с името „Страшимирово –І”. Днес вече са установени местата на 10 наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си.
Околността на Белослав била населена сравнително плътно от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко тракийски селища.
Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. Белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ век.
Белославските земи са били заселени от славяни-севери много преди идването на прабългарите. Северите, които обитавали сегашните Белославски земи, посрещнали прабългарите, влезли в контакт с тях и станали едни от първите основатели на новата държава. Присъствието на прабългарите се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Смята се, че прабългарските селища в този район са били много повече, но тяхното местонахождение все още не е известно.
По време на византийското владичество по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи.
При тези условия градът-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи.
Южно от сегашния Белослав е имало няколка малки селца-махалички от по 10-15 къщи, които просъществували и в началния период на османското робство, обозначени със сборното име „Махала Крушево”.
През втората половина на ХІV век феодалния сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство. След завладяването на българските земи, османотурската администрация пристъпила и към преименоване на много български села с турски имена. На Крушево било дадено османо-турското име Гебеджи Богазъ, по-късно е отпаднало частичката „богазъ” и е останало само Гебедже, с което е познато по-нататък в историята.
През 40-те години на ХІХ век започва икономически подем.
На 6 октомври 1862 г. е открито първото светско училище тук. Първоначално то се е помещавало в частна къща.
През 1865 г. е построена и първата българска църква в селото. От 1866 г. в църковният двор, дарен от двама местни жители, започва строеж на училищна сграда. Школото е разполагало с две класни стаи и една за учителя. Било изградено от камък и здрав дъбов материал, а на стряхата били поставени двете църковни камбани.
Старата църква и Поповото училище били разрушени в средата на 30-те години на ХХ век. Стената на училището е запазена като част от зида около църковния двор на действащия днес храм “Свети Димитър Солунски”.
По време на руско-турската освободителна война в с.Гебедже съществувал нелегален комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. С подписване на Сан-Стефанският мирен договор на 3 март 1878г., съгласно установената демаркационна линия Гебедже заедно с Варна ,Провадия и Шумен остават в турската зона. След подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878г., турските войски бавно се оттеглят към Варна. На 13 август 1878г. с настъплението 71-ви Белевски полк и установяването на двата батальона за месец в с.Гебедже, турската власт престава да съществува.
На 17 август 1878г. към тях се присъединил и трети батальон, като по този начин за Гебедже дошло освобождението.
На 18 август 1878г. Белевският полк заминава за Варна, като преди заминаването си поставят голям черен дървен кръст на „Бели баир“ /местността „Чуката“/ с височина 2.5 м. над земята.
Кръста преди..... ...сега
През 1936г. поради износване, дървеният кръст е заменен с железен такъв, като височината е запазена, а през 1978г. по случай 100г. от Освобождението на България от турско робство, железният кръст е заменен с нов железен като е спазен първоначалния начин на кръстосване и са вградени цветни стъкла.
През 1882г. с.Гебедже е преименувано- наречено е Белево на името на руския Белевски полк.От 1 юли 1940г. селището се нарича Белослав, а с указ на Държавният съвет от 1981г. село Белослав е обявен за град. От 1979г. Белослав е център на общината.
Населението на Белослав не е еднородно. Коренното местно население е изселено още в началото на 19 век. Съществуват обаче теории на местни краеведи, които твърдят, че не всички хора са били изселени тогава. Тезата е, че няколко рода са останали скрити в горите около града.
През 30- те години на ХІХ век от Бесарабия пристигат братята Сава и Янаки Костадинови, чието семейството се е изселило в Бесарабия в края на ХVIII век. След тях в старо Гебедже пристигат и други семейства от Бесарабия.
През втората половина на ХІХ век тук се заселват хора, чиито корени се разпростират навсякъде из земите, където има българи. Преселници пристигат на няколко вълни и от Тракия през 1903- 1913г.
През 20 век, когато стъкларската индустрия се развива, от околните села започва масово заселване в Белослав.
Население на гр. Белослав към 2016г. е 8293 души.