История и развитие

                                                                     Историческа справка
 
          Регион, населен още от древността, Белослав е един от новите български градове (1981 г.) Според някои исторически данни селището е съществувало още през Втората българска държава под името Крушево. През ХVІ век е преименувано от османската власт на Гебедже Богазъ, а към ХVІІІ век от името е останало само Гебедже. На 07.04.1882 г е преименувано на Белево, а след това – на Белослав с министерска заповед 1314/27.06.1940 г. Обявен е за град с Указ 2190 от 20.10.1981 г. Празникът на града се чества на 26 октомври / Димитровден/ .

     Няма точни данни кога за първи път се е появил човекът в околностите на Белослав, но се смята, че още към края на средния палеолит той вече е обитавал местността „Побити камъни”, където са открити най-старите археологически находки. От тогава до днес в околностите на езерата почти без прекъсване е кипял човешки живот.

      През енеолитната и бронзовата епоха в района е процъфтявала изчезнала цивилизация, свързана с десетки езерни наколни селища, пръснати край двата бряга. Първото наколно селище е открито през 1923 г. край село Страшимирово и е познато в науката с името „Страшимирово –І”. Днес вече са установени местата на 10 наколни селища и се счита, че районът е бил гъсто населен за времето си.
Околността на Белослав била населена от тракийско население, за чието присъствие говорят намерените археологически материали и останки от няколко тракийски селища.
Римското владичество изиграло голяма роля за обществено-икономическото развитие на населението в днешните земи на Белослав. За времето от 71 до 107 г. от н.е. Белославските земи били включени в градската територия на Одесос, след 107 г. те преминали към територията на Марцианопол, което продължило до неговото загиване през VІІ век.

       Белославските земи били заселени от славяни-севери много преди идването на прабългарите. Северите посрещнали прабългарите, влезли в контакт с тях и станали едни от първите основатели на новата държава. Присъствието на прабългарите се доказва от три некропола и четири селища, открити досега от археолозите. Смята се, че прабългарските селища в този район са били много повече, но  тяхното местонахождение все още не е известно.

        По време на византийското владичество по тукашните земи се е разгърнало значително строителство на крепости с цел да се защитят балканските провинции от нашествията на печенеги, кумани и узи. При тези условия градът-крепост Петрич с неговите подвластни села дочакали въстанието на Асеновци през 1185 г. и вероятно към 1187 г. влезли в пределите на Втората българска дължава, когато Петрич станал административен център и седалище на местен феодал. Към неговата територия спадали и белославските земи. Южно от сегашния Белослав е имало няколка малки селца-махалички от по 10-15 къщи, които  просъществували и в началния период на османското робство, обозначени със сборното име „Махала Крушево”.

        През втората половина на ХІV век феодалният сепаратизъм довел до разпокъсване на българската държава. Петрич и днешните белославски земи останали в пределите на Търновското царство и граничели с Добруджанското деспотство.
След завладяването на българските земи, османотурската администрация пристъпила и към преименоване на много български села с турски имена. На Крушево било дадено османо-турското име Гебеджи Богазъ, по-късно е отпаднало частичката „богазъ” и е останало само Гебедже, с което е познато по-нататък в историята.

      През 40-те години на ХІХ век се забелязва икономическо съживяване на  района. На 6 октомври 1862 г. е открито първото светско училище. През 1865 г. е построена и първата българска църква. От 1866 г. в църковния двор, дарен от двама местни жители, започва строеж на училищна сграда. Школото е разполагало с две класни стаи и една за учителя. Старата църква и Поповото училище били разрушени в средата на 30-те години на ХХ век. Стената на училището е запазена като част от зида около църковния двор на действащия днес храм “Св. Димитър Солунски”.
През 1966 г. трасето на първата железопътна линия в днешните български земи- жп линията  Варна – Русе, е прокарано край днешния Белослав, което е сериозен фактор за икономическото развитие на района.

     По време на Руско-турската освободителна война през 1878 г . в Гебедже съществувал нелегален комитет, който събирал и доставял необходимите сведения за русите. Селото е освободено от турската власт от руския 71-и пехотен Белевски полк, който влязъл в селището с два батальона на 13.08.1878 г. На 17 август към тях се присъединил и трети батальон. Преди заминаването си русите  поставили на височината „Чуката” североизточно от селото голям дървен кръст като спомен за пребиваването си тук, а на същото място днес над града се извисява паметникът „Кръста”.

               

         



      След Освобождението и установяването на българската административна власт Гебедже е преименувано на Белево, в чест на освободителите от разквартирувания Белевски пехотен полк. Първият избран кмет на Гебедже след Освобождението е Стоян Добрев.  През 1883 г. селото е определено за център на община, която спада към Варненската околия. През 1899 г. съставните села на Белевска община са преименувани с български имена - Здравец, Константиново, Марково/ дн.Повеляново/, а село Голям Аладън - на Страшимирово, в честа на писателя Антон Страшимиров. Село Малък Аладън, което до 1934 г спада към община Руслар/ Игнатиево/, е прекръстено през декември 1934 година на Езерово поради това, че е разположено на самия северен бряг на Варненското езеро. През годините някои от селата като Константиново се отделят от Белослав. 

       Населението на Белослав не е еднородно. Коренното местно население е изселено още в началото на 19 век. Съществуват теории на местни краеведи, които твърдят, че няколко рода са останали скрити в горите около града. През 30 те години на 19 век от Бесарабия пристигнали  братята Сава и Янаки Костадинови. След тях в старо Гебедже пристигнали и други семейства от Бесарабия. Преселници пристигнали на няколко вълни и от Тракия през 1903- 1913г. Вече през 20 век, когато стъкларската индустрия се развива,  от околните села започва масово заселване в Белослав.      
    
      Първият опит за създаване на Българска стъкларска промишленост датира от 1894 г с построяването на стъкларска фабрика, която малко по-късно фалира. През 1907г. Исак Мешулам възражда стъкларското производство в Белослав, използвайки наличните сгради, съоръжения и естествена суровинна база от кварцов пясък до самата фабрика. Предприятието е регистрирано във Варненския окръжен съд с определение от 20 януари 1910 г като „ Първа българска стъкларска фабрика-Фреско, Мешулам-сие, с.Гебедже/Белево/, Варненско. След Втората Световна война продължава да функционира като държавно предприятие „Стойко Пеев”, а впоследствие  -„Белопал” до началото на 21 век, когато фалира. През годините именно стъклопроизводството тук става причина за разрастване на селището.

     През Балканската война 1912 г гара Гебедже е пункт за експедиране на фуражи към бойната линия. Селото дава жертви в Първата Световна война, в чест на които е издигнат паметник в парка. 

                                                                 Благоустрояване
  
     В началото на 20 век са направени началните стъпки за благоустрояване на Белево/ Белослав/ като е изработен първия регулационен план на селото. След 1944 г започва разширяване и застрояване на Белослав, а  след 1957 година той придобива градски вид с къщи една до друга с малки дворчета. В началото на 70-те години е образуван и новият жилищен квартал „Младост” с жилищни блокове.
 
     След 1908 година вследствие прокопаването на канала „Море-Варненско езеро” се променят сериозно географските условия в района на Гебеджанското езеро. През 1921-1923 г с прокопаването на стария Гебеджански /Белославски/ канал, който свързва Гебеджанското /Белославското/ езеро с Варненското езеро, 15 000 дка заблатени площи са превърнати в обработваема земя. С парцели от нея започва оземляване на земеделските стопани. По този начин  през 1926 г.  възниква село |Разделна, основано от бежанци от Южна Добружда,  оземлени с  новопридобитите отводнени терени край езерото. До окончателното прокопаване на канала то е било сладководно и пълно със сладководни риби и раци, предмет на интензивен риболов, а гебеджанските раци били прочути.

    През втората половина на 20 век започва мащабно строителство. В началото на 70-те години е прокопан дълбоководният канал между Варненското и Белославското езеро във връзка с изграждането на пристанище Варна-запад в Девня. Заради прокопаването село Страшимирово е изместено на север. През 1972г. преминава и първият влак по новото, сега съществуващо трасе на жп линията, северно от канала и започва да функционира новата жп гара. В средата на 70-те години са построени сегашния стадион , сградата на Читалище „Съзнание ” като основен център на културния живот в общинския център. Край селото през 1978 г се открива Фериботният комплекс „Варна-Иличовск”.  От 1981 година Белослав е град. Малко след това влиза в експлоатация разширението на поликлиниката и двата пристана на плавателния канал за акустиране на пътнически корабчета.