Днес почитаме св. Йоан Кръстител. В народния календар този празник заема важно място наред с Коледния и Великденски цикъл, но има по-стари, езически корени. Известен е като Еньовден

Според народните вярвания от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година. После окъпано в „живата вода”, изгрява много рано сутринта на Еньовден. А в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.
В нощта срещу Еньовден, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила, казва поверието. В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Това са част от поверията, свързани с Еньовден – денят на лятното слънцестоене, един от най-важните летни празници в народния календар на българина. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, смята се за патронен празник на билкарите.

Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.

На Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки и билкари берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината.