Днес почитаме Апостола на свободата – 144 години безсмъртие

Дата на публикуване: 19.02.2017 09:35

Васил Левски започва земния си път в китното и будно българско градче Карлово на 6 юли 1837 г. След изпитанията на трудно детство и монашески живот, през 1862 г. той се установява в Белград и се включва в легията на Раковски. Тук получава бойното си кръщение и името Левски. От тук започва пътят му на революционер, пътят на неговото израстване от съратник на Раковски, четник и знаменосец в четата на Панайот Хитов до организатор и идеолог на българската национална революция, създал за няколко години общонационална мрежа от революционни комитети за подготовка на всеобщо въстание за освобождение на българския народ.
Мисията на Апостола е забелязана още от неговите съвременници. Филип Тотю го характеризира като човек, който неуморно се труди за общественото благосъстояние. Панайот Хитов много точно подчертава, че Левски е един родолюбив деятел за народното освобождение. Пак на родолюбието акцентира Любен Каравелов, който пише още, че “Левски е човек честен и деятелен”. Всички си спомняме емоционалната оценка на приятеля му Христо Ботев: “Левски е нечут характер”. Но като че ли най-точно, най-кратко, най-силно оценява личността на Левски Данаил Попов, който простичко заявява: “Той е най-добрият ни българин”.
Тези качества, съчетани с неговия идеализъм, обясняват и пословичната решителност, с която преодолява засадите, всекидневните препятствия, и политическата му смелост да се изправи срещу една огромна империя, и историческата му смелост да захвърли остарелите догми, прозорливо да начертае новия идеен проект за бъдещето на България в модерния свят. В написаната от него през 1871 г. „Нареда до работниците за освобождение на българския народ” е въплътен стремежът му още преди политическото освобождение българския народ да установи демократично, гражданско съжителство, подчинено единствено на законите, приети по висшегласие, на чиято основа да се изгради и мечтаната „демократска република, сиреч народно правление” – както сам Левски формулира своя политически идеал.
Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаят кого точно са задържали. Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците Комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски.
На 18-ти февруари 1873 г. завършва земният път на Васил Иванов Кунчев и започва безсмъртието на Апостола , чиято философия на саможертва пред олтара на Отечеството е събрана в едно единствено изречение: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
В отдадения си на Отечеството живот, Дяконът има своя свещена религия - свободата. Следвайки я неизменно, той се преклони пред кръста и револвера, и изрече бунтовната клетва „Свобода или смърт!“, станала верую и съдба на всички българи. Днес си припомняме защо този ненадминат в своето величие българин посвети живота си на отечеството. Стори го, защото вярваше. Вярваше в промяната, вярваше в упоритата, последователна работа, която рано или късно ще донесе по-добро бъдеще на народа ни. И не просто вярваше, а вървеше напред, показвайки пътя.
Защото ако се научим да гледаме на настоящето си през очите на Апостола, ако се опитаме да съизмерим делата си с неговия аршин, препятствията, които срещаме по пътя си напред няма да изглеждат толкова непреодолими, а мечтите ни за един по-справедлив и хуманен свят ще станат напълно достижими.
Поклон пред делото на Апостола на българската свобода!